Читателю на този блог,
големите таланти и личности в България винаги са били преследвани и по някакъв начин погубвани защото са ставали неудобни някому.

Струва ми се, обаче, че точно днес се упражнява най-страшният геноцид върху хората ,които се занимават с изкуство у нас.

Причината е простотията, алчността и егоизмът на онези властимащи, които не могат да направят разлика между бизнес и изкуство.Не знаят, че знакът за изкуство е именно неценността /аз предпочитам безценността / му. То не подлежи на продажба, като вярата.

Най-талантливите личности днес са извън сцените, не само театралните,а и литературните и всички останали от различните области на изкуството.Тези сцени са заети от нелепи протежета, чиято некадърност безотказно работи за изявите и кариерата им.

Така че, читателю ти трябва да си априори наясно, че най-талантливите хора няма как и къде да видиш и най-големите произведения на изкуството създадени в нашата епоха, няма как да стигнат до теб.

Разбира се има и изключения. Точно тях ще търся ,когато тръгвам в този блог да пиша театрална критика.

Можеш, читателю да бъдеш сигурен, че мнението ми ще бъде искрено,напълно неподкупно и няма да се базира на приятелски съображения или безсмислена злоба към който и да е творец в театъра.

Приятно четене!